* * *

Майка превръща сина си в змей

Малъма крави доеше,
хем ги доеше и плачеше.
Стоян си дойде от баир,
още Малъмо думаше:
- Малъмо, бяла кадъно,
що довиш крави, хем плачеш,
та ги не довиш да пееш?
Малъма дума Стояне:
- Стояне, любе Стояне,
как да ги довя й да пея,
как да не плача, Стояне?
Днеска циганки ходяха,
и у нас, любе, дойдаха.
Твоята стара майчица,
па тя ги, любе, питаше:
"Циганки, къркаланджийки,
вий, като много ходите,
ходите, много знаете,
носите ли билки разделни,
разделни билки, омразни,
син от снаха да отмиля?"
Циганки бабо думали:
"Носим ги, бабо, носим ги,
много ги скъпо даваме,
килото с алтън теглиме!"
Стоян Малъмке думаше:
- Либе Малъмо, Малъмо,
мъльчи, Малъмо, не плачи!
Ний га си, любе, легнеме,
легало жа промениме,
легало, още възглавка,
мене магии не фатат...
Йали се, холан, мръкнало,
тия са двама легнали,
легнали, сладко заспали.
Неговата стара майка
не посипала снахата,
тя посипала сина си.
Лежали, колко лежали,
Стоян Малъмке думаше:
- Малъмо, бяла кадъно,
стани ми кандил запали!
И да се, любе, не уплашиш -
от кръста нагоре съм Стоян,
от кръста надолу млад змейно.
Зарана, любе, жа стана,
жа ида, любе, жа ида
във змейновите лахъни,
ката утрина дохудай,
прясно ми мляко донисай!
Га четирсето навърша,
стара ми майка проводи,
от нега прошка да взема!
Га четирсето навършил,
Малъма майко думаше:
- Майко льо, стара свекърво,
мене ми Стоян заръча,
га четирсето навърши,
да идеш, майко, да идеш
от него прошка да вземеш!
И тя е, холан, отишла.
Тя при Стояна отиде
и си е ръка подала.
Стоян й дума думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
дай в уста да те целуна,
от тебе прошка да взема!
Той не я в уста целуна,
ами й език откъсна.
Че си на змийно цял станал
и си в небето подхвръкнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011