* * *

Майка превръща сина си в змей

- Стоене, любе Стоене,
та нас ще да ни раздели
пустана твое майчица
със нова пусто ходене
по село, по врачовене,
по поле, по агуптене!...
- Не бой се, любе Маламо,
Господ да ни не раздели -
майка ни не ще раздели.
- Раздели ни ще, Стоене!
Вчера биларе минаха,
смоково биле караха.
Никой хми биле не зима,
твоя го майка зимаше,
във възглаве го тъптеше.
Га беше на нощ, среде нощ,
Стоен Малами думаше:
- Маламо, любе Маламо,
стани, огънят наклади,
лоша ме глава сболева!
Доде огън да накладе
и Стоен си ми засвири
през зеленоно ливаде,
през тиклястоно грамаде,
та го Малама погльодна -
до пояс беше млад Стоен,
под пояс беше шеран смок.
Стоен Малами викаше:
- Маламо, любе Маламо,
ага издоиш кравине,
нашине крави младочни,
та ми прасничек донеси
в зеленоно ливаде,
в тиклястоно грамаде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011