* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян люби Тодорка три години,
люби я и се ожениха.
Майка му Тодорка не обича.
Минали три години,
рожба си немали.
Тодорка станала рано
и за вода с менци тръгнала.
Кога се назад върнала,
срещнала циганки.
Като циганки срещнала
на десна ръка циганка
нейна риза носила,
дека я на свекърва си дарила.
Тодорка на циганка рекла:
- Циганке, черна катунко,
кой ти тая риза даде?
А циганка рекла:
- Нема да ти кажа.
Ама довечера ще кажеш:
"Либе Стояне, Стояне,
дай да си легла смениме,
дано си рожба добием!"
Вечерта Тодорка на Стоян рекла:
- Либе Стояне, Стояне,
дай да си легла промениме,
дано си рожба добиеме.
Свекърва й през нощта станала,
сбрала билки секакви,
дека ги циганка дала,
билки омразни, разделни.
Разсъблекла се гола и гологлава
и билки сварила, и в стая влела,
дек спят Стоян и Тодорка.
Вместо да полее Тодорка,
поляла млад Стоян.
От половина надоле шарен змей,
от половина нагоре млад Стоян.
Тодорка рекла:
- Кажи ми, либе, какво да правя?
Той рекъл:
- Земи ме, либе, заведи,
в бащини ми широки ливади,
широки ливади в сиви грамаде,
там ме, либе, остави.
Тя го завела и там го оставила.
Сека сутрин му млеко носила,
девет годин сека сутрин.
И пак за вода отишла,
и пак срещнала циганки,
и на циганки рекла:
- Циганки, добри достунки,
лошо със мен сторихте,
кажете ми какво да правя?!
Стоян ми е от половина млад Стоян,
от половина шарен змей...
Циганки билки й дали и рекли:
- Утре, като му млеко занесеш,
с тая вода ще го полееш.
Сутринта млеко на Стоян занела,
и го с водата полела,
и той пак станал млад Стоян.
Той я за ръка взел
и при майка си завел,
и на майка си рекъл:
- Кажи ми, майко, кажи ми,
какво да те правя,
девет години съм бил шарен змей,
ще ли ми посветиш
или ще ми послугуваш?
Майка на Стоян рекла:
- Не мога да ти посветя,
не мога да ти послугувам,
прави ме, синко, какво се сетиш!
И тогава Стоян и Тодорка
си родили мъжка рожба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011