* * *

Майка превръща сина си в змей

Маламкината свекърва,
Стояновата майчица,
тя е била лош човек,
лош човек, голям душманин.
Ходила и разпитвала,
де кого срещне и пита -
знаят ли билки разделни,
разделни билки всякакви.
Срещнала и циганки,
циганки, черни катунки.
- Циганки, сестри да сте ми,
знаете ли билки разделни -
Стояна да си разделя
от негово булче Малама?
Циганки бабо думаха:
- Знаем ги, бабо, знаем ги,
ала си скъпо струват,
до една риза копринена,
до една крина жълтици.
- Имам ги, баби, давам ги,
само ми билето дайте,
Стояна да си разделя
от Малама - булка хубава.
- Я вземи, бабо, я вземи,
от зелен гущер главата,
от пъстър смок съблекло
и й посипи снагата,
дано я Стоян намрази.
Като из пътя вървяха,
циганки Малама срещнали
и на Малама казали:
- Маламке, булка хубава,
откак сте се със Стояна събрали,
не сте си местата сменяли,
таз вечер да ги смените!
Вечерта, кога мръкнало,
Малама дума Стояне:
- Стояне, либе Стояне,
откакто сме се събрали,
местата не сме си сменяли,
таз вечер да ги сменим.
Било това към среднощ,
когато младите заспали,
Маламкината свекърва,
вземала праха в ръката,
и при младите влязла,
че си Стояна посипа.
Сутринта, като станали,
Малама погледна Стояна
и се зачуди, замая,
че е от кръста нагоре - жив човек,
от кръста надолу - пъстър смок.
Стоян Маламки думаше:
- Маламке, булка хубава,
носи ми да ме поиш,
докато ми крила изникнат,
да хвръкна в небесата,
ще мога и тебе да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011