* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила се й Енчица
с нейната стара свекърва:
- Яз имам стара свекърва,
по-добра е от мама ми,
по-добра и по-разумна -
ръкави ще й ушия,
слънцата, още месеца.
Кат я зачула, зачула
нейната стара свекърва,
тя каил не е станала,
че се й Енчица фалила.
Тръгнала й билки да търси,
всякакви билки разделни.
На път срещнала циганки
и на циганки думаше:
- Циганки черни, омразни,
да не бъдите носили,
некакви билки разделни?
Аз имам крава ялова,
гони се, не се разгоня,
нито я бика намразя.
Циганки билки дадоха,
разделни билки, омайни.
Циганки срещат Енчица
и на Енчица думаха:
- Енке ле, млада невясто,
да си местата мените
със твоя първи стопанин.
Стояновата майчица,
солку е била лошава,
тръгнала да си посипе
Енчица млада невяста,
дано я Стоян намрази.
Не си Енчица посипа,
най си Стояна посипа,
нейната рожба рождена.
Като се й зора сипнало,
Енчица по двор ходеше,
Стоян в дрехите лежеше,
до полвината жув челяк,
от полвината пъстър змей.
Стоян мами си думаше:
- Да дойдеш, мамо, да дойдеш,
да ти ръката целуна,
ръката, още езика.
Не й езика целуна,
най го из дъно изскуба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011