* * *

Майка превръща сина си в змей

Снощи се й Стоянка похвалила
на седенките пред моми и момци:
- Много ми й хубава свекървата,
от рождена майка по-добра -
ръкави ще й основа,
основа, още изтъка
от тънка бяла коприна,
със злато ще ги ушия!
Отде я й зачуло нейно зълвиче,
право си у тях отишло
и си на мама думаше:
- Майно ле, стара майчице,
снощи се й буля с тебе похвалила
пред моми и пред момци,
че много си била хубава,
от рождена майка по-добра,
ръкави ще ти наснове
от тънка бяла коприна,
със злато ще ги ушие!
Кат' зачу мама й тез думи,
мама й каил не стана
със нея да се хвали,
сутрина рано станала,
че си цървулте стегнала
и през селото тръгнала
да търси билки омразни,
омразни билки, разделни.
Че си намери билери,
билери, още билерки,
тя на билерки думаше:
- Имате ли билки омразни,
омразни, още разделни?
Билери на баба думаха:
- Ний имаме билки -
болни здрави да прайме!
Баба им се молеше:
- Билери, братя да сте ми,
билерки, сестри да сте ми,
'ко имате билки омразни,
омразни, още разделни -
Стоян Стоянка да намрази,
да я остави, че я умори!
Тогаз билери думат на баба:
- Ний нямаме билки омразни,
омразни, още разделни...
Да станеш рано, че да идеш
горе у Плевен при врачката,
тя има билки омразни,
омразни, още разделни!
Баба е рано ранила,
че си цървулте стегнала,
че си у Плевен отиде,
у Плевен при врачката,
че й дала врачката
на пъстър смок главата,
на зелен гущер краката,
че на баба заръча:
- Като си у вас отидеш,
у ново ги гърне да туриш,
със слимки да ги поливаш,
с бял бодил да ги подкладеш,
по тайно време,
тогиз да си полейш Стоянка!
Нали Стоянка хитра-хитрица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
кат' стана девет години,
кат сме се двама ний взели,
мястото не сме си менували -
сега й си мястото меним
и ще легнеме да спиме...
Мама му по тайно време
билки омразни варила,
със слимки ги доливала,
с бял бодил ги подкладала
и си билките сварила.
Вместо Стоянка да поле -
поляла сина си Стояна.
Сутринта зора сипнала,
всички от дрехите станали -
сал си Стоян не стана.
Кога юрган дигнали
и Стояна погледнали -
от кръста нагоре жив челяк,
от кръста надолу пъстър змей!
Като го мама съгледала,
викнала, че заплакала:
- Какво си сторих, направих,
наместо да полея Стоянка,
аз съм поляла Стояна!
Стоян Стоянки думаше:
- Стоянке, първо венчило,
рано, Стоянке, да раниш,
да опрегнеш русите биволи
у кола, Стоянке, железни,
че ме на кола натвари,
на ливади да ме оставиш.
Всяка сутрин да раниш,
по едно кило мляко да носиш,
та да ме отхраниш,
доде ми крилца порастат -
тогаз да си хвръкна-подхвръкна,
у синьо небе да седя.
Стоянка, булка хубава,
всяка сутрина ранила,
по кило мляко носила.
Една сутрина отивала
и срещнала една бабичка,
и тя на Стоянка думаше:
- Стоянке, булка хубава,
къде отиваш всяка сутрин
със дребни сълзи на очи?
Стоянка на баба думаше:
- Не знаеш ли, бабо, не знаеш ли,
че наш Стоян стана пъстър змей,
всяка сутрина му нося
по едно кило мляко,
да го изхраня, отхраня,
доде му крила порастат!
Баба Стоянки думаше:
- Да идеш на черна могила,
да набереш тинтява и теменуга,
по тайно време да ги свариш,
Стояна да си полееш -
Стоян ще си оздравя!
Набрава й тинтява и теменуга,
че ги у ново гърне сварила,
че си Стояна поляла.
Стоян си у тях отиде,
че мама си улови,
че я у рогозката огъна,
че я със катран запали,
че на мама си думаше:
- Да знаеш, мамо, да помниш,
как си омразила сина си,
сина си и снаха си!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011