* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояни стара майчице,
все къде ходи и пита,
да найде билье омразно,
да си омрази снахата,
със нейна сина Стояна,
да я омрази, раздели.
Сретнала си е циганин,
па на циганки говори:
- Циганки, сестри да сте ми,
знаете ли билье омразно,
омразно, билье разделно,
да си омразим снахата,
омразим, още разделим?
А циганки ю говора:
Имаме билье омразно,
ала го скъпо даваме,
за една шъпа жълтици,
за един китен рованик,
за една риза ленена.
Нали е пуста свекърва,
нали е пуста душанка,
дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена,
Стояновата венчилкя,
вземала белье омразно,
омразно билье, разделно.
Циганки ю поръчали:
- Да си бильето увариш,
у къща запустелица,
със вода неначената,
с гърне необжежено,
че влезнеш гола гологлава,
че влезнеш точно полунощ,
да си Петкана полееш.
Па си циганки тръгная.
Петкана от вода идеше,
нали е чедо разумно,
па стомните си остави,
циганки път да направи,
а циганки си думаха:
- Айде да й кажеме,
ю че си е чедо разумно.
Дорде циганки да кажа,
Петкана си ги питуе:
- Циганки, сестри да сте ми,
нещичко правичко да ми кажете!
Отде си взехте тая риза,
Стоянчовата венчилка?
А циганки ю дума думаха:
- Петкано, чедо разумно,
всичко че да ти кажеме -
Стояновата венчилка,
даде я твойта свекърва,
даде ни шепа жълтици,
даде ни китен рованик,
даде Стояновата венчилка,
взема си биле омразно,
теб да те омрази,
със твоето либе Стояна,
омрази, още раздели.
Ама ни слушай, Петкано,
у събота срещу неделя,
тогай че легнеш отдесно,
вместо да тебе полее,
Стояна да си полее.
Петкана слуша циганки,
па у събота срещу неделя,
она си на либе думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
откакто се ние вземахме,
стана си девет година,
все лежим, либе, отлево,
че си ме страна заболе,
ще легнем, либе, отдесно.
Стоян си либе послуша,
че си леглата сменили.
Свекърва нощеска влезнала,
вместо Петкана да полее,
майкя сина си полела.
Петкана рано станала,
рано в света ми неделя,
равни е двори измела
и в кошари влезнала,
кравите да си издои.
Хора по пътя вървели,
па за Стояна говорели:
- Къде е Стоян, къде е,
та го у черва немаше,
нали е младо питропче?
Тогай се Петкана досети
и бърже у дома влезнала,
да види Стояна къде е.
Какво си чудо да види -
Стоян станал шарен змей.
Па викна Стоян да плаче:
- Либе, Петкано, Петкано,
изнеси ме на равни дворове.
Па го Петкана изнесе
и на равни двори постави.
Кучета лаят по него,
кокошки крекат по него,
хора се плащат от него.
Стоян се жално разплака
и се Петкано молеше:
- Либе Петкано, Петкано,
вземи ме, либе, отнеси,
на високите грамади,
в бащините ми ливади.
Ти, либе, идвай всеки ден,
по котел мляко донасяй.
Петкана Стояна слушала,
всеки ден идваше,
по котел мляко носеше.
Една си сутрин отиде,
Стояна плаче, нарежда:
- Спаси ме, либе, спаси ме,
змеица мене залюбила,
залюби, либе, ще ме вземе.
Петкана се назад завръща,
дребни си сълзи ронеше,
срещнала си е циганки,
на циганки жално се моли:
- Циганки, сестри да сте ми,
вие сичко знаете,
знаете ли билье омразно,
да си либето яз спасим?
Циганки Петкана думаха:
- Петкано, чедо разумно,
всичко си ние знаеме,
слушай що че кажеме -
ще свариш синя тентява,
от зелен гущер главата,
от люта змия - сърцето,
всички бильета че свариш
и Стояна че полееш.
Какъв е Стояна бил,
още по-хубав че стане!
Петкана всичко слушала,
слушала и направила.
Сварила всички билета
и при Стояна отива,
с радост Стояна поляла.
Като със биле поляла,
кожа му се съблякла
и станал Стоян по-хубав,
по-хубав, отколкото е бил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011