* * *

Майка превръща сина си в змей

Има мама девет мили сина,
що си беше Стоян най-младия;
сички ги е оно преженило,
та остану майка ужалена,
дека су ю синове преженети.
Сватба прави нему стара майка,
три синджира низ образе слъзе рони.
Нещо кучка по дворове лае;
ка излезе стара бабетина
да си види стара бабетина
що ю кучка по дворове лае,
ете иду до три ми циганке.
- Чуеш назе, стара бабетино,
подари ни паничку сиренце.
- Ако знайте той върли маджие,
не ви дарим паницу сиренце,
най ви дарим паницу жълтице!
- Я си додай от себе белегу
и си додай зелену паницу,
и си додай студену водицу,
ние че ти огън угасимо,
че видимо кьикве мукье имаш.
Угасише тоя клеи огън
и говоре той църне циганке:
- Чуеш назе, стара бабечино,
ти си имаш девет мили сина,
а що беше Стоян най-младия,
свите ги е оно преженило,
та довело прелепу девойкю.
Че да узнеш тую църну воду;
дека спава прелепа невеста,
че попръскаш нейното легало,
до сред ночи мирно че си спава,
от сред ночи прелепа невеста,
че си стане змия тройоглава.
Пойдоше си до три ми циганке,
изпрати ги прелепа невеста
и циганке невести казаше:
- Чуеш назе, прелепа невесто,
кьига буде вечер у легане,
вие че си легалата промените.
Дека спава Стоян добър юнак,
ти че легнеш на негово легло -
на твоето има тежке маджийне!
До сред ночи мирно су спавали,
от стед ночи Стоян провикуе:
- Чуеш мене, мое мило либе,
че ти кажем, да се не уплашиш -
я съм станул змия тройоглава.
Кьиги буде сутрин отзарана,
че ме туриш у свилни скутове,
че ме носиш доле у ливагье,
че ме пущиш у чичино грамаде,
секу дзаран млеко че доносиш,
секу дзаран мене че си раниш.
Кьига биде сутрин отдзарана,
занесе га доле у ливагье
и га пущи в чичино грамаде;
секу дзаран млеко му носила,
та змия си е ранила...
Едну дзаран кучка залаяла,
кучка лае по равни дворове -
пай ми иду до три ми циганке:
- Чуеш назе, прелепа невесто,
подари ни паницу сиренце!
А невеста на циганке дума:
- Ако знайте той върли маджие,
не ви дарим паницу сирене,
а ви дарим паницу жълтице.
Чуеш назе, прелепа невесто,
я си додай от себе белегу
и си додай зелену паницу,
и си додай студену водицу,
ние тебе огън че гасимо,
че кажемо кьикве болке имаш.
И що беше прелепа невеста,
откину си от себе белегу
и додаде зелену паницу;
угасише той клеи углене,
продумаше той църне циганке:
- Чуеш назе, прелепа невесто,
що е било твое мило либе,
стануло е змия тройоглава,
занесен е доле у ливагье
и е пущен в чичино грамаде.
Сега ти се Стоян заженило,
затъкмило змийорку девойкю,
събрало е китени сватове
сви сватове - змие и гущере.
Че си узнеш тую църну воду,
че отидеш на кръс на разкръсе -
тамо върву змие и гущере,
се Стояну у сватове иду;
че улезнеш у сред у змиете,
немой ти да се уплашиш.
Ка се яви змия тройоглава,
че да узнеш тую църну воду,
да попръскаш тую змию тройоглаву,
че си стане Стоян добър юнак,
кьико що си Стоян беше.
И що беше прелепа невеста,
отднесе си тую църну воду
и отиде на кръс на разкръсе,
и улезе у сред у змиете.
Ка се яви змия тройоглава,
тава беше Стоян младоженя,
и попръска змию тройоглаву,
веднък стану Стоян добър юнак.
Пригърну си свое мило либе,
отидоше дома на дворове,
и си вану свою стару майкю,
отсече ю ногье до колена,
отсече ю руке до рамена,
извърте ю тия църни очи
и си дума на стару си майкю:
- Чекай, майкьо, болник да те правим,
я че, майкьо, циганке посретнем,
я че, майкьо, от кучке ги браним,
я че обещаем паницу сирене
и че обещаем паницу жълтице,
ега би те тебе излечиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011