* * *

Майка превръща сина си в змей

Баба по Смилян ходеше,
разделно биле береше.
В събота го е варила,
в неделя го е пръскала
на Малъмкина възгланя.
Малъмка Стуяну думаше:
- Любе Стоене, Стоене,
да си разменим възгланя?
Стоян Малъмка думаше:
- Любе Малъмко, Малъмко,
да знаеш - ще смоче да стана.
Кога ми крави издоиш,
мляко да ми донесеш
на голямата грамада.
Малъмка майци си думаше:
- Майо ле, мила майчице,
да знаеш, мале, да знаеш,
Стоян ми легнал, полегнал
в нашата нива голяма,
на голямата грамада.
Майка Малъмки думаше:
- Земи си жълти алтъне,
та си по Смилян да идеш,
черни ягупки да найдеш.
Че стана Малъмка, отиде
на Смилян при ягупките
и на ягупки думаше:
- Ягупки, черни циганки,
носите ли биле съберно
да ни със Стояна сберете?
Дала Малъмка алтъне,
взела е биле съберно.
Сутрума рано в неделя,
Малъмка крави издои,
сложи биле съберно,
та на Стояна занесе.
Изпил си Стоян млякото,
па стана, па се изправи
и са с Малъмка тръгнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011