* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
бяло си брашно просеха,
у Петранкини отишле,
Петранка в зимник тъчеше,
циганки думат Петранки:
- Излез ни, мари, дикисай!
Петранка дума циганки:
- Аз имам стара свекърва,
тя ще ви, мари, дикиса!
Петранкината свекърва,
тя на циганки думаше:
- Като из село ходите,
знайти ли билки разделни,
разделни билки омразни?
Циганки думат свекърва:
- Имаме билки разделни,
ала ги скъпо даваме,
за един кривич жълтици,
за едно бяло кюлюмче,
за една риза венчална!
Петранкината свекърва
дала й кривич жълтици,
дала й бяло кюлюмче,
дала й риза венчална
и си циганки изпрати.
Петранка за вода отиде
и си на пътя чакаше,
циганки път да не мине.
Че се циганки сдумаха:
- Не би ще лоша Петранка,
ний ще Петранка да кажем:
"Девет години стануват
легла си не сте менили,
ти имаш лоша свекърва,
леглата да си мените!"
Петранкината свекърва,
сварила й билки разделни,
вместо да полей Петранка,
тя е поляла Стояна.
И Стоян станал пъстър змей,
па на Петранка думаше:
- Айде ме, либе, заведи
във нашто росно ливаде,
в наште големи грамади,
там да ми мляко донасяш.
Че го Петранка завела
в тяхното росно ливаде
във големите грамади,
там му е мляко носила.
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Снахо Петрано, Петранке,
стига ми суши кравите,
със кого ядеш туй мляко?
Петранка мляко носеше
и бистри сълзи ронеше.
На пътя зъймя срещнала,
зъймята й тихо думала:
- Я недей плака, Петранке,
най вземи билки всякакви,
та да си змеят полееш,
той ще да стане млад Стоян!
Петранка зъймя послуша,
взела е билки всякакви,
та че си змея поляла,
а той си станал млад Стоян.
Като си Стоян отишъл,
майка си със газ изгорил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011