* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала майка, чувала,
един ми сина Стояна,
гледа го и го отгледа,
жени го и го ожени,
взема му булка Петкана.
Води я Стоян, води я,
сторили девет години,
нямат си рожба никаква.
Из село ходят циганки,
циганки, черни катунки.
Стояновата майчица,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
като ходите из село,
носите ли билки всякакви,
всякакви билки, омразни?...
Че имам крава ялова,
тая й година девета,
тели се, не стели се.
Циганки тихом говорят:
- Носиме билки всякакви,
всякакви билки, омразни,
ала ги скъпо даваме,
за ризи, за дерменлии,
за гащи, за фитенлии...
Стояновата майчица
циганки тихом говори:
- Да ще ви ризи дерменлии,
да ще ви гащи фитенлии,
ала ми дайте билките,
че имам крава ялова,
девет години как става,
още теле не отели!
Циганки, черни катунки,
умразно биле продали,
продали и научили:
- Ще станеш рано, среднощем,
среднощем, сред полунощем,
в събота срещу неделя.
Гола из двора ще ходиш,
гола и още гологлава,
колата ще си разточиш,
билките ще си увариш,
кравата ще си полееш...
Докато това й казали,
всичко Петкана прислуша.
Стояновата майчица
рано в неделя станала,
в неделя в нощ и полунощ,
та си е билки сварила...
В събота срещу неделя,
Петкана дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
тази ни година девета,
как сме се, либе, събрали,
место не сме си менили,
сега ще си место разменим.
Дек е Петкана лежала,
там е легнал млад Стоян,
дека е лежал млад Стоян,
там е легнала Петкана...
Сред нощ и среди полунощ,
Стояновата майка влезнала
да си Петкана полее
с люти билки, омразни.
Не е поляла Петкана,
най си поляла Стояна...
Кога се заран съмнало,
какво е чудо станало -
до кръста ми е млад Стоян,
а надолу силен змей.
Стоян в постилка лежеше,
из очи сълзи ронеше,
из уста думи думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
що стоиш, либе, що гледаш,
вземи ме, либе, задени
у тая люлка шарена,
далек ме, либе, занеси,
в гората, под планината.
На три дни, либе, доходай,
ведро ми млеко донасяй,
храни ме, либе, пои ме,
да сторя девет месеца,
докато ми криле израстат,
в небеса, либе, да хвръкна,
облаци тъмни да водя...
Кога се пролет пролети,
извори черни угари,
синори много посей,
облаци тъмни ще водя,
синори да ти поливам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011