* * *

Сън не го хваща заради хубава мома

- Дрямка ми се дреме, мамо, сън не ми дохожда,
хайде да идем, мила мамо, двама на седенки,
двама на седенки, мамо, на гъсти попрелки,
ти да видиш, мила мамо, мойто първо либе,
най-насетне дойде, мамо, най-начело сяда,
дето седне, мила мамо, мястото му светва.
Облякло е бяла риза, като дюлен бял цвят,
запасало й син пещемал, като теменуга,
разслало ми престилчица, като цигулчица,
завило ми й пъстър колан, като пъстра змия,
облякло й елеченце, като кючеченце,
заугърлило огърличка, като гургуличка,
обула ми й калцунченца, като маймунченца,
забрадило й червен чумбер, като червен божур.
Устата му, мила мамо, с пара разрязани,
дума дума, мила мамо, като лястовичка,
из двори ходи, мила мамо, като гургуличка.
Да го видиш, мила мамо, видиш, ем погледнеш,
да ми й дажба, мила мамо, дажба за прадажба,
биволите си ще дам, мамо, и аз ще си го земна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012