|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сън не го хваща заради хубава мома
- Дремка ми се дреме,
сън ме не намира
за нашто комшийче!
Разпретало й бели ръце,
като язаджийче,
развеяло й ален фистан,
кат на паши чадър,
разперило й руса коса,
като на паун пера.
- Ходила съм, синко, майка,
та съм го искала,
ала го не дават,
че си млого искат -
къща керемидна,
стобори железни,
порта куршумена,
и си иска двеста,
двеста махмудии,
петстотин рубиета!
Ловеч (СбНУ 43/1942, № 364 - "Нашето комшийче").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|