* * *

Разляла вино - израсло чудно дърво

Ой, слуга ми е дошло, нане, от Солуна града,
от Солуна града чаша сребърница -
дали да я пия, или да я върна?
Нека да я пия, по-добре ке стане.
Като пило, пило, дори задремало,
та е изпуснало чаша сребърница;
дето падна това руйно вино,
та израсна едно едно више дърво,
та ми е вишило до синьото небо,
сребра е сребрило все по влашка земя,
листе е листило все кара грошове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012