* * *

Потурчена жътварка на Романя

Повел е войвода,
войводо, войводо,
все моми и момци,
и кърпи-подевки,
та ги заведе
на голяма нива,
голяма пченица.
Везден са жънали,
га й било вечерта,
тия са отишли
у войводови.
Войвода им кай:
- Че ой си ви вази,
все моми и момци
и кърпи-подевки,
коя ще остане,
остане, пристане,
войводка да стани?
Всичките са моми
кърпи похлупили,
сълзи поронили.
Сал мома Тодорка
кърпа не похлупи,
сълзи не порони,
ами се засмяла,
засмяла войводу,
ами си му кай:
- Войводо, войводо,
аз ще ти остана,
остана, пристана,
войводка ще стана,
ако ми направиш
от лале гащи,
от бял мак махрама!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012