* * *

Потурчена жътварка на Романя

Султана сбира меджия,
синките моми отишли,
синките моми и момци,
току ми Ганка не дойде.
Ганкина майка думаше:
- Мър, седи, Ганке, не ходи,
че ти се кани султана
да те, Ганке ле, улови,
ще те, Ганке ле, улови,
ще те в сарая заведе...
Ганка майка си думаше:
- Мър, мълчи, мале, не думай,
да не ни чуват хората,
че щат да ни се смеят -
току аз ли съм хубава,
от мене има по-хубави,
по-бели и по-червени,
по-тънки и по-високи...
Че стана Ганка, отиде.
Таман се Ганка наведе,
ева султана де иде,
султана, султана Герето
и брата му Сали Герето,
право при Ганка отиде,
че се при Ганка наведе
и за ръката я улови,
и си на Ганка думаше:
- Тази ли й Ганка Вълкова?
Твърде я хвалят хората,
че била твърде чевръста,
чевръста и ранобудна -
със зори ризи опира,
и със зори ги простира.
Че я султана поведе
и я в сарая заведе,
заведе и я потурчи.
Султан Ганке думаше:
- Моли се, Ганке, клани се,
че ни байряма приближи...
Кога султана излезе,
Ганка поклони струваше
и се български молеше;
кога султана влезеше,
Ганка се турско кланяше
и се български молеше.
Ганка султана думаше:
- Султане, джанъм, ефендим!
Не ща те, не ща, султане,
черен си като циганин,
грозен си като евреин.
Султана Ганка думаше:
- Ганке ле, ичирянке ле,
когато си ме не щяла,
като ти хабер проводих
по Каля, черна циганка -
най баш кадънска премяна,
що ми премяна приемна?!
Ганка султане думаше:
- Султане, джанъм, ефендим!
Туй чудо не съм виждала,
аз хабер не съм имала!...
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012