* * *

Потурчена жътварка на Романя

Повика султан в неделя,
цялото село извика,
бели сараи да мажат.
Кехаята вика на вратник:
- Еленке, моме хубава,
тебе те вика султана,
вика те да му меджуваш,
бели сараи да мажеш.
Той не я вика да му меджува,
а най я вика да я потурчи,
бяла кадъна да му стане...
Еленка сълзи порони,
и на майка си думаше:
- Мамо, ма, мамо миличка,
да се провалиш, мамо ма,
да се проседиш,
дето си ме изхранила,
толкова, мамо, хубава,
не смея навънка да изляза!
Мама на Еленка думаше:
- Я си хвърли, Еленке, дрехите,
че облечи дрехи скъсани,
скъсани, цигански,
че си лицето начерни,
дано те султан не познай,
че иди да му меджуваш.
Еленка мама си послуша.
Хвърлила дрехи хубави,
облякла дрехи скъсани,
и си лицето начерни.
И отиде да му меджува,
бели сараи да маже.
Всичките мажат и пеят,
Еленка маже и плаче.
Султан Еленка пак позна,
и на Еленка думаше:
- Мар, мълчи, Еленке, не плачи,
ти ще на чардак да седиш,
бяла коприна ще предеш!
Еленка султан думаше:
- Султане, султан ефенди,
я дай ми ножче касапче,
да си ябълка разрежа,
да се в сърцето пробода,
вярата си не предавам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012