* * *

Потурчена жътварка на Романя

Повика султан меджия,
цяло си село извика,
бели сараи да мажат.
От всяка къща по човек,
от Еленкини - Еленка.
Кехая вика на вратник:
- Еленке, моме хубава,
тебе те вика султана,
бели сараи да мажеш,
а най те вика султана,
бяла ханъмка да станеш...
Еленка сълзи порони
и на майка си думаше:
- Мамо ма, да се провалиш,
мамо ма, да се просениш,
дето си ме изхранила,
толкова, мамо, хубава.
Мама на Еленка думаше:
- Еленке, къзъм Еленке,
я хвърли дрехи по-нови,
че облечи дрехи скъсани
и си лицето начерни,
че иди, да му меджуваш.
Еленка мама послуша,
хвърлила дрехи по-нови,
облече дрехи скъсани,
дано я султан не познай,
че отиде да му меджува.
Всички мажат и пеят,
Еленка маже и плаче.
Тръгнали да си отиват,
султан Еленка не пуща.
Султан на Еленка думаше:
- Мар, мълчи, Еленке, не плачи,
на висок чардак ще седиш,
бяла коприна ще предеш,
жълти алтъни ще нижеш.
Еленка султан думаше:
- Султан ми, султан ефенди,
я дай ми ножче касапче,
да си ябълка разрежа,
да си устата разквася...
Султан й ножче подаде.
Не си ябълка разряза,
а най се в сърце прободе.
Вярата си не предаде
на тази вяра кучешка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012