* * *

Потурчена жътварка на Романя

Йово, маре, Йово!
Достан бего, Йово,
много седба има,
аргатке си нема,
аргатке, крамарье.
Та е ошел бего
в горно Малешево -
ю пусто Берово,
та е собрал бего
петдесе аргатке,
петина крамарье
и пет ми крамарки,
и два вързувача,
и три пологарье.
Поведе й бего
на голема нива.
Поста закараха,
дълга и широка;
на нея ручаа
и та ижнушаа,
вечера твраа.
Достан бего вели:
- Аргатке, крамарие,
ситни пологарье,
коя ке ме вземе?
Аргатке, крамарки
ниско погледнаа,
съзи пророния;
Йованка крамарка
високо погледна
крефко се насмея,
па на бего вели:
- Я ти, Достан бего,
язе ке те взема
ако ми ушиеш
от ружа кошуля,
от трендафил сая;
ако ми направиш
от камен папуци,
от зелен пофит колан!
Я бего й вели:
- Йованко, крамарко,
де се йе видело
от ружа кошуля,
от трендафил сая,
от каман папуци,
от зелен пофит колан?
А она му вели:
- Де се йе видело
турчин мама да вземе?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012