* * *

Потурчена жътварка на Романя

Осман Стефану думаше:
- Стефане, драгоманино,
от твойте чети дванадесет,
дванадесет чети момичета,
не ми момиче хареса,
само ми Кера хареса.
Че Кера е мома хубава,
хубава и много работна,
и хем жъне Кера, хем пее.
Ако ми Кера не оставиш,
на пътя че те причакам,
четите ще ти бастисам,
и пак ще Кера да взема.
Ако Кера ми не дадеш,
главата ще ти отрежа!
Стефан на Кера думаше:
- Кере ле, сестро по-малка,
черна съм аба забравил,
на Османови дворове,
иди я, сестро, донеси,
аз ще те тука чакам.
Кера брата си послуша
и се е назад обърнала.
Осман на порти стоеше,
Кера на Осман думаше:
- Подай ми, Осман, дрехата.
Осман на Кера не дума,
само я за ръка улови,
и я в дворове уведе,
и си портите заключи.
Викнала е Кера да плаче,
люто брата си да кълне:
- Клета му душа, проклета,
който брата си послуша!...
Османова майчица,
тя си на двори излязла
и си на Кера думаше:
- Я мълчи, Керо, не плачи,
я съм кат теб излъгана,
и я съм бяла българка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012