* * *

Потурчена жътварка на Романя

Поръчал е, мори, Асан бего: (2)
- Що ми чинат, мори, ратаето, (2)
нека дойдат да ми пожнат,
да ми пожнат два дни, три дни,
два дни, три дни ангария,
за неделя ке им платя.
Кой ке дое, нека дое,
алтън Мара нека дое,
ке я запра за кадъна,
за кадъна, за ханъма,
за ханъма за сино ми!
Чула Мара, неке д'иде,
а майка й говореше:
- Иди, Маро, иди, щерко,
господар е, срамота е,
субаша е, не е кабил.
Уми се Мара, оплете,
майка ситно да я сплете,
ситно шеве невестинско,
по сто плетейки от страна,
двеста плетейки на глава.
А майка я ситно плете,
ситно плете, итро учи:
- Га к'идете на нивата,
на поста се наловете,
кое ка сте по-големо,
по-големо, по-хубаво.
Ти си, Маро, най-маленка,
най-маленка, най-хубава,
ти се хвани в опашката,
в опашката код децата.
Често хвърляй ръкойките,
па се често не изправяй,
карай снопе по два реда,
турчин в очи не поглеждай,
с каурина не сборевай.
Турчин има вражки очи,
погледка ке, накимка ке,
а гяурин - вражко сърце,
погледна ке, издихна ке.
Ка ойдоха на нивата,
коя ка е по-голема,
по-голема, по-хубава,
алтън Мара най-малена,
най-малена, най-хубава.
Хванала се в опашката,
в опашката код децата.
Па си дойде Асан бего,
на крамаран говореше:
- Бре, чие е това чедо,
щото жние в опашката?
А крамаран говореше:
- Та това е алтън Мара!
Кога беше довечера,
се аргате вечераха,
вечераха фасул чорба,
алтън Мара - вакло агне.
Кога беше утре рано,
се аргате - сола, хлеба,
алтън Мара - баш баница.
Ойде време да си кренат,
всички стаи отворени,
една стая затворена,
алтън Мара затворена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012