* * *

Потурчена жътварка на Романя

Дошли са турци загарци,
карат моми във Загара,
Загара, пуста Романя.
Всичките моми отодят
и Тиха иска да иде.
Мама на Тиха думаше:
- Ни ходи, Тихо, в Загара,
че знаеш много да думаш,
да думаш, да са шегуваш;
загарци шега ни знаят,
да думат, да се шегуват.
Тиха мами си думаше:
- Сал сега, мамо, да ида,
герданя да си донижа
и кожуха да си подшия,
сукманя да си подплатя,
че не ща веки да ходя.
Тиха мама си не слуша,
ами в Загара отиде,
Загара, пуста Романя,
на дюлюм жътва да жънат.
Жънала Тиха, Тихо ле,
права се не изправяла,
на сноп ръкойка да турни
ни въже да си направи.
Веднъж са Тиха изправи,
па сноп ръкойка да турне
и въже да си направи;
и нанадолу погледна.
Отдолу идат три турци,
трима емирски синове;
вред по йордите ходили
и до Тиха е ред дошло.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино,
я да ни дадеш таз мома,
таз мома, люцка дъщеря,
таз мома чернооката,
таз мома белоликата!
Иван им отговаряше:
- Че как се дава таз мома,
таз мома, люцка дъщеря?
Тя й едничка у мама,
за сина и за дъщеря.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино,
и ний таквази търсиме,
дето е една у майка;
мама й да ни весели,
в неделя окол у цветето,
в понделник окол коритото,
във вторник рано на нива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012