* * *

Потурчена жътварка на Романя

Голяма се й жътва почнала
в това ми равно Загоре.
Нови се връгчии избират
и Тивка иска да отиде.
Мама си Тивка не пуска,
мама на Тивка думаше:
- Не отивай, не отивай,
тези турци не са добри!
Тивка мама си не слуша,
най си й с другарки тръгнала.
Кога на нива отишли,
седнали да си почиват.
Седели и почивали,
станали и зажънали.
Всички другарки мълчали,
Тивка заженва, запява.
Турци са на край седяли,
като си Тивка зачули,
много са се зарадвали.
Жънали, колко жънали,
станало за отиване,
тръгнали да си отиват.
Тивка на нива седеше,
турци Тивка не пускат,
не пускат, най й думат:
- Тивке ле, бяла българко,
ти с другарки не ще тръгнеш,
ти ще при нази останеш,
бяла ханъмка ще станеш!
Другарки в село пристигат,
Тивкина майка излиза
и тя другарки да срещне.
Другарки тя си запитва:
- Къде Тивка оставихте?
Другарки плачат и думат:
- Тивка при турци остана,
турците не я пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012