* * *

Потурчена жътварка на Романя

Поръчал е господаря,
поръчал е, де, господаря,
господаря, Ризим ага:
- Що ми чинат аргатите,
що ми чинат, нека дойдат,
нека дойдат да ми пожнат,
да ми пожнат два дни, три дни,
два дни, три дни, за неделя.
Кой ке дойде, да ми дойде,
мома Дана нека дойде!
Ка е чула мома Дана,
ка е чула, неке д' иде.
Макя Дана говореше:
- Иди, Дано, иди, щерко,
господар е, срамота е,
премени се, нареди се,
руса коса да изрешиш.
Ка е чула мома Дана,
разплете се, изреши се
и се бело напремени.
Макя Дана ситно плете,
ситно плете, хитро учи:
- Ой ле, Дано, мила щерко,
кога тамо отидете,
отидете на нивата,
не зажнувай най-напреде,
ами зажни ко децата.
Често хвърляй ръкойките,
често реди полозите
и се често не изправяй,
турчин в очи не поглиждай.
Он си има врачки очи,
ке погледне, ке накимне.
Па станаа, та ойдоха,
па ойдоха на нивата.
Дана майкя не си слуша,
па се хвана постаджийка,
често хвърля ръкойките,
често реди полозите
и се често изправяше.
И си дойде Ризим ага,
погледна а, накимна й,
па седнаа да закусат.
Все аргате - сол и леба,
мома Дана - жежък симит,
жежък симит, пресно млеко.
Па седнаха да си ручат.
Все аргате - боб и хлеба,
мома Дана - баш баница.
Па седнаха, вечераха.
Все аргате - боб и леба,
мома Дана - младо агне.
Па вземаа да плащаа.
Се аргате - бели пари,
мома Дана - турска лира.
Дойде време, кренаха си,
мома Дана там остана,
в одаята при агата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012