* * *

Потурчена жътварка на Романя

Тодоро, Тодоро, Селим бег войводо,
много седба има, аргатке си нема.
Та си ойде Селим Горната Джумая,
та си събра Селим педете аргатке,
петима крамаре и пет полагаре.
Та ойдоха на поле широко,
подкараха поста дълга, ем широка.
На нея и па южноваа, мари, и вечера потераа.
Селим бег войвода край аргатке стои,
край аргатке стои, на аргатке дема:
- Е, виека, петдесе аргатке,
петима крамаре и пет полагаре,
коя, мари, от вазе ке ме вземе?
Си аргатке в земя погледнаа,
погледнаа, сълзи пророниа.
Тодора крамарка вишом погледнала,
погледнала крехко насмеяла
и на бего без страх продомала:
- Селиме, Селим бег войводо,
язе ке те взема, ако ми сошиеш
от трендафил сая, от ружа кошуля,
от бел невен кърпа.
Я Селим й вели, вели ем говори:
- Тодоро крамарко, дека се е чуло
от трендафил сая, от ружа кошуля,
от бел невен кърпа?
Тодора му вели, вели и говори:
- Дека се е чуло, чуло и видело,
гяурка мома турчин да си вземе?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012