* * *

Потурчена жътварка на Романя

Тодоро, Тодоро, Тодоро ромянко,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Събрал е войвода три села гария,
три села гария и три не-гария,
та па ги поведе на голяма нива,
та па им говори: - Три села гария
и три не-гария! Коя ще се нае
нива да зажъне, постат да покара -
кадийка ще бъде, кадийка, запчийка,
на чардак да седи и на шарен дюшек,
коприна да преде на сребърна хурка,
на сребърна хурка, на златно вретено!
Всичките аргате ником поникнаха,
кърпи похлупиха дор до черни очи,
сълзи порониха дор до черна земя.
Тодора ромянка, проклета подявка,
ником не поникна, кърпи не похлупи,
сълзи не порони, на войвода каже:
- Войводе, войводе! Аз ще се наемна
нива да зажъна, постат да покарам -
кадийка да бъда, кадийка, запчийка,
на чардак да седна и на шарен дюшек,
коприна да преда на сребърна хурка,
на сребърна хурка, на златно вретено;
ала да ми найдеш на моите братя
от божур сукница, от латина гащи,
още да им найдеш и на биволите
от облак чулове, от песък синджири!
Войвода й каже: - Тодоро, Тодоро,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Та де се е чуло, чуло и разбрало
от божур сукница, от латина гащи,
от облак чулове, от песък синджири?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012