* * *

Потурчена жътварка на Романя

Стефан в Романя ще иде,
и Кера иска да иде,
мама й не е пущала,
мама на Кера думаше:
- Не ходи, дъще, в Романя,
там има турци, татари.
те ще те, Керо, почернят!
- Не бой се, мамо, не бой се,
аз имам либе хайдутин,
пустите турци татари,
няма да смеят, посмеят
да сторят, да ме почернят.
Стефан ми, драгоманина,
той си момите поведе,
на Романя ги заведе...
Жънали, що са жънали,
най-подир Кера викнала,
викнала, та е запяла.
От де я зачу турчина,
турчина, друговерина,
той на Стефана думаше:
- Стефане, драгоманино,
дванайсет чети минаха,
дванайсет чети загорки,
като твойта чета не мина,
като Кера мома хубава!...
Да вземеш, да я придумаш, (2)
бяла ханъма да стане,
жълти жълтици да ниже.
Стефан турчину думаше:
- Ти не си Кера задявай,
тя има либе хайдутин,
на хайдутите войвода,
тя ще му хабер проводи,
главата ще ти отреже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012