* * *

Потурчена жътварка на Романя

Поръчал е господаря:
- Що ми чини Алтън Мара
и нейните сите дружки,
нека дойдат да ми жният,
кой ке дойде, нека дойде,
Алтън Мара нека дойде!
Алтън Мара не ке дойде,
я макя й говореше:
- Иди, Маро, иди, щерко,
господар е, срамота е,
войвода е, кабил не е!
Кога, Маро, там идеш,
на поста се нафатайте,
не се фатай де е да е,
но се хвани у децата,
у децата в опашката,
често фръляй ръкойките,
та се яко не изправяй,
да те не види войвода.
Та станаха, та ойдоха,
та ойдоха да му жният.
На поста се нахванаха,
кой ка е по-големо,
по-големо, по-хубаво,
Алтън Мара най-хубава,
не се хвана де е да е,
но се хвана в опашката,
в опашката у децата -
детинска си дума дума,
детинска си песна пое,
често фръла ръкойките,
та се яко не изправя.
Па зажнаха, запояха.
Прошетал се млад войвода
воз постата, низ постата,
а ту вели и говори:
- Та камо ви Алтън Мара?
Веднага се похвалили,
похвалили нейни дружки:
- Я си Мара в опашката,
в опашката, у децата -
детинска си дума дума,
детинска си песна пое.
Кога било довечера,
взема войвода да плаща -
на сите е, бре, платило,
Алтън Мари не платило.
Се станаха, кренаха си,
Алтън Мара не пущаше.
- Бре, пущи ме, млад войводо!
Да си ида, бре, до дома,
да си кажа стара макя!
Млад войвода говореше:
- Не те пущам, Алтън Маро!
Алтън Мара го молеше:
- Бре, войводо, млад войводо!
Бре, пущи ме да си ида,
да си ида, та па дойди,
та па дойди; я от дома,
я от дома ке те взема!
Войвода й говореше:
- Мари, Маро, тизе лъжеш,
тизе лъжеш, не те пущам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012