* * *

Потурчена жътварка на Романя

Бре, гиди, Димо драгоман,
бре, гиди, преден драгоман!
Посъбра чета голяма,
в Романя ще ги заведе,
на пусто село Джанкардаш.
Че са в Романя отишли,
мъжете икин пазарят,
момите хоро играят.
Осман ми млада кехая,
Осман край хоро ходеше,
наред момите гледаше,
Осман си Кера хареса -
как пее Кера, как играй!
Че са в икиня отишли,
че са отишли да жънат.
Осман подире вървеше,
та им снопето сбираше;
Осман си Кера гледаше
как жъне Кера, как пее!
Осман на Дима думаше:
- Димо льо, драгоманино,
мож ли ми Кера продаде?
Не ща за малко, за млого -
за трийсе и пет хиляди!
Димо си Кера продаде
за трийсе и пет хиляди.
Жънали и дожънали,
че са в чифлика отишли.
Мъжете пари деляха,
Димо парите делеше,
момите хоро играят.
На всяка дава парите,
на Кера пари не дава,
Кера вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, Димо, вуйчо ле,
що ми парите не даваш -
дали не можах да жъна,
или не можах да запям?!
Димо на Кера думаше:
- Керо льо, сестрина дъще,
ще ти дам, Керо, ще ти дам,
ще ти дам и ще ти наддам,
да те четата не чува!...
Че са тръгнали да си идат.
Че са вървели, вървели,
из селото са излегли.
Димо на Кера думаше:
- Керо льо, мила сестрина,
ти си ме млого слушала,
още ме малко послушай -
ямурлука си забравих
на Османови чардаци!
И Кера се бе върнала.
Кера портите отвори,
Осман зад порти седеше,
а че си Кера улови.
Кера Осману думаше:
- Османе, млада кехая,
пусни ме, пусни, Османе,
че си четата замина!
Осман на Кера думаше:
- Как ще те пусна, Керо льо,
тебе те Димо продаде -
не си за малко, за млого,
за трийсе и пет хиляди!
Я че си й Кера седнала,
седнала и възлегнала
въз Османово коляно,
и на Османа думаше:
- Османе, млада кехая,
я ми дай остро ножченце,
ябълка да си разрежа,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя!
Осман й ножче подаде.
Не си ябълка разряза,
най се в сърцето удари...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012