* * *

Потурчена жътварка на Романя

Де гиди, Петко драгоман,
посъбрал чета голяма,
женени и неженени,
че ги в Романе занесе,
в Романе, жътва да жънат.
Наел ми нива голяма,
нива голяма Халилова.
Жънали, що са жънали,
кат са нивата свършили
във Халилови отиват.
Халил на чардак стоеше
и си парите броеше,
на всички пари той даде,
на Кера пари не даде.
Станаха и си тръгнаха,
като до порти стигнаха,
само си Кера не пусна.
Железни порти заключи,
златни им сърми удари.
Кера си жално плачеше,
но никой не я слушаше -
ще плаче и ще й мине.
Халил си има стара баба,
тя си на Кера думаше:
- Я мълчи, баба, не плачи,
че и аз съм, баба, българка,
мене ме турци вземаха,
когато бях на Романе.
Я слушай, баба, послушай,
нещичко да те попитам -
сама можеш ли да си отидеш?
- Пусни ме, бабо, пусни ме,
аз мога да си отида!
- Денем из гори да вървиш,
вечер на пътя излизай,
да не те Халил настигне!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012