* * *

Потурчена жътварка на Романя

Селиме, Селиме,
Селим бег войвода,
много жътва има,
аргати си няма.
Та си дойде Селим
в голямо Берово,
в тънко Малешево.
Там си сбра Селим
сто души аргати,
петима крамаре
и петима полагаре,
с Тодора шестима,
Тодора крамарка.
Селим бег войвода
накрая излегал
на аргати вели;
- Аргате крамаре,
коя ще ме вземе,
накрая да излезе,
в мене да гледа.
Всички ниско,
ниско погледнали,
всички сълзи,
сълзи проронили.
Тодора крамарка
накрай излязла,
Селима погледнала
и на Селим вели:
- Селиме, Селиме,
Селим бег войводо,
аз ще те взема
ако ми направиш
от ружа кошуля
от шикла папуци,
от седеф шервенце.
А Селим й вели:
- Тодоро, Тодоро,
Тодоро крамарко,
къде се е чуло,
чуло и видяло,
от ружа кошуля,
от ружа папуци,
от седеф шервенце?!
Тодора му вели:
- Селиме, Селиме,
Селим бег войводо,
къде се е чуло,
чуло и видяло,
турчин гяурка да люби?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012