* * *

Потурчена жътварка на Романя

Осман на Мано думаше:
- Хайде ми, Мано, остави
Пейка ми, мома хубава!
Мано на Осман думаше:
- Аз имам до две Пейкини,
коя ще Пейка да искаш?
- Която кара чакъма,
колкото жъне, по-жъне,
колкото пее, по-пее.
Чуди се Мано, мае се,
как ще си Пейка остави,
като е щерка братова?
Жънали и пожънали,
тръгнали да си отиват,
Манол на Пейка думаше:
- Пейке ле, пиле братово,
я да се назад повърнеш,
че си абата забравих,
у Османови хамбари,
ний ще те тука чакаме.
Пейка се назад повърна,
като е влязла в хамбари,
Осман си Пейка заключи
и на дюкяни отиде.
Пейка до Бога викаше:
- Хитро ме, чичо, излъга!
Османовата майчица,
тя си е Пейка зачула
и хамбари е отключила,
па си на Пейка думаше:
- Я мълчи, Пейке, не плачи
и аз съм така оставена,
и аз съм бяла българка...
Като от село излезеш,
по друг път, Пейке, да минеш,
да не те Осман настигне!
Пейка, мома хубава
колкото бърза, по-бърза,
два дена напред стигнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012