* * *

Потурчена жътварка на Романя

Събера Димо жътваре,
жътваре за Домашларе,
сбира ги Димо, събира ги,
събира ги и събра ги.
Жънали, що са жънали,
жънали, та дожънали.
Кога е било Краен ден,
Осман на Димо думаше:
- Димо ле, драгоманино,
нещичко жа те попитам -
коя жътварка най-жъне,
най-жъне и най-много пей,
и е най-бяло лицето,
и най-тънка снагата
и най-дълга косата,
Осману да я оставим?
Димо Осману думаше:
- Олан, Османе, Османе,
чичова Кера най-жъне,
най-жъне и най-силно пее,
и й най-бяло лицето,
и й най-дълга косата,
и й най-тънка снагата.
Кера е турски знаела,
знаела, не е гълчала.
Тя си на айки думаше:
- Милите мои айчици,
мене ще да оставят,
Осман да си ме вземе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012