* * *

Потурчена жътварка на Романя

Събра султана меджия,
султана, бургуджийския,
меджия жътва да жънат.
Вред от селата покани,
от Градец и от Жеруна,
от трето село, от Медвен -
Ганка ми бяла медвенка.
Всичките веднъж покани,
сал Ганка кани два пъти,
Ганка не рачи да иде.
Ганкина мама думаше:
- Ганке мо, мила мамина,
не ходи, Ганке, не ходи,
турска е вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
турчин в черкова не влиза,
кадъна хоро не играй.
Додето Ганка не тръгна,
една не рачи да иде.
Султана Ганка думаше:
- Ганке мо, бяла медвенко,
вричай се, Ганке, вричай се,
доде ти думам със добро,
че ще захвана и със зло.
Чуди са Ганка, мае се -
какво да прави, да стори.
Че стана Ганка, отиде -
всичките с нея тръгнаха.
Че ги султана заведе
на султанските чифлици.
Жънали, що са жънали,
жънали и пожънали.
Седна султана да плаща,
всичките редом редеше,
редом им пара четеше,
на Ганка хвърли с торбата.
Всички се, холан, чудеха,
каква е тази работа.
Султана Ганки думаше:
- Ганке мо, бяла българко,
до днес си бяла българка,
от днес си бяла ханъма,
на висок чардак ще сидиш,
жълти жълтици ще броиш
и ситни бели маргъри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012