* * *

Потурчена жътварка на Романя

Изведе войвода голяма гария,
петстотин невести и двеста девойки,
и двеста девойки, и триста подевки,
вода да копаят, вода ваяница.
Излязоха булки, навързаха люлки,
навързаха люлки, люлки по върбите,
закопаха моми, засвириха подевки.
Войвода край тях ходеше,
сеир ги чинеше, тихо говори:
- Ево ми вази, петстотин девойки,
двеста невести и триста подевки,
коя ще си може нази да вземе,
нази да вземе, войводка да стане,
войводка да стане, на чардак да седи,
на чардак да седи, жълтици да ниже?
Че като го чуха петстотин невести,
петстотин невести и двеста девойки,
и двеста девойки, и триста подевки,
глави наведоха, кърпи прибулиха,
кърпи прибулиха, сълзи отрониха.
Тодорка подевка ни глава наведе,
ни глава наведе, ни кърпа прибули,
ни кърпа прибули, ни сълзи пророни,
тя на войвода тихо говори:
- Чуй ме, войводо, войводо гидийо,
аз ще се наема войводка да стана,
ако ми ушиеш от божур сукменик
и да ми увиеш от бял пясък въже!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012