* * *

Потурчена жътварка на Романя

Дошли са турци загорци
моми Загора да карат,
Загора, равно Румъне.
И Тива иска да иде,
мама й не я пущаше:
- Тук седи, Тиво, не ходи,
че ти си, Тиво, засмяна,
засмяна и шеговитна.
Турците шега не знаят,
турците ще те потурчат.
Тива мама си не слуша,
че отива Тива в Загора,
Загора, равно Румъне.
Цялото лято жънала,
жънала, не се засмяла,
на тръгване се е засмяла.
Турчин по чакъм ходеше
и на Трифона думаше:
- Трифоне, драгоманино,
твоя ли тази дъщеря?
Става за бяла кадъна,
на висок чардак да седи,
бяла малина да преде,
тънки конци да прави,
жълти жълтици да ниже,
на бяла гуша да върже.
Кат' зачу Тива тез думи,
викнала, че заплакала:
- Да се провали и проседне,
който мама си не слуша -
не ми ли мама думаше,
че турците ще ме потурчат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012