* * *

Потурчена жътварка на Романя

Видо, Видо, гюзел Видо!
Видо, чула ли си,
Видо, или не си,
владика е дошъл,
по селото ходи,
та ми конак тери;
та го нийде, Видо,
конак не хареса.
Къде отиде, Видо, -
на Видини порти,
често чука, Видо,
Виду редко рука:
- Видо, гюзел Видо,
слези, отвори ми.
Кога дочу Вида,
слела, отворила.
На ръка го Вида
от коня свалила,
на чардак качила.
Постлала му Вида
шарено килимче.
Сварила му Вида
кафе шекерлия.
Вида по двор ходи
и си китки кичи -
бял, червен трендафил
и червени ружи.
Владика я гледа,
гледа и я пита,
и тихом говори:
- Бре, благатък, Видо,
кой ке теб да вземе!
А Вида му дума:
- Гиди, света душо,
като си владика,
та ти не приляга
ти това да думаш,
да думаш, да вревиш.
Кой ке се наеме,
на мене да ушие
от ружа кошуле,
от карамфил сая,
от невен шамия,
от чакут папуците,
Той ке мене да вземе.
Владика хи вели,
вели и говори:
- Видо, гюзел, Видо,
аз ке се наемна
на теб да ушия
от ружа кошуле,
от карамфил сая,
от невен шамия,
от чакут папуци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012