* * *

Потурчена жътварка на Романя

Стоян майка си тихо говори:
- Не води, майко, Донка на Комън,
че ще я вземат комънчаните.
Майка Стояна не слуша
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не стаяш каил Донка да спечели,
че ми й Донка клето сираче.
Майка на Донка думаше:
- Я сатани зарана рано,
па са умий, да те оплета
и ще облечеш бяла бърчанка,
ще опашеш шарен вълненик,
и коноп престилка,
че ще идем на Коман,
на Коман, харман да вършеем,
харман да вършеем на Ибрям ага.
Донка майка си послуша,
станала й заранта рано,
па са й умила,
майка и я оплела,
облече бяла бърчанка,
опаса шарен вълненик
и коноп престилка,
па са с майка си тръгнали,
та са на Коман отишли,
харман да си вършат на Ибрям ага.
Кат си харман вършеят,
Ибрям ага със конче харман обикаля,
харман обикаля, Донка си гледа,
коги й дошла вечерта,
на всички заплата плати,
на Донка заплата не даде.
Донка на Ибрям думаше:
- Защо на всички плати,
а на мен не плати?
Ибрям на Донка продума:
- За теб са всичките пари.
Майка на Донка смигна,
двете с майка си тръгнали
и са през гора минали,
Ибрям ага с конче пристигна,
и я на конче преметна,
и я у дома заведе.
Майка й сама остала,
поплака и си замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012