* * *

Потурчена жътварка на Романя

Дрянко-мрянко, мила керко!
Дрянка-мрянка майка реше,
ситно плете, хитро учи:
- Дрянко-мрянко, мила керко,
кога идеш в Сяр на жътва,
накрай жътва да зажънеш,
ниско жъни, ниско гледай,
в турчин очи да не вдигаш.
Отидоха в Сяр на жътва.
На край жътва е зажънала,
ниско жъне, ниско гледа,
в турчин очи не вдигала,
с каурин не думала.
Сюлюман ага триж замина,
триж замина, триж попита:
- Чия ли е таз девойка?
- Това си е братова ми дъщеря.
Дошло време за прогима;
на всичките казан чорба,
на Дрянка-мрянка - баш пилафа.
Дошло време за пладнина;
на всичките баш пилафа,
на Дрянка-мрянка - баш баница.
Дрянка-мрянка нито яде,
нито яде, нито пие.
Дошло време за вечеря;
на всичките баш баница,
на Дрянка-мрянка - баш ягнето.
Дрянка-мрянка нито яде,
нито яде, нито пие.
Дошло време за плащане;
на кой двайсет, на кой трийсет,
на Дрянка-мрянка - ред жълъици.
Дошло време за вървяне;
всичките ги изпущали,
Дрянка-мрянка не я пущат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012