* * *

Потурчена жътварка на Романя

Поръчал е, Маро, господаро,
мари, Маро, море, алтън Маро,
да му идат, море, сите моми,
да му жният, море, два дни, три дни,
два дни, три дни, море, ангария:
- Коя дойде, нека дойде,
алтън Мара да ми дойде!
Не я искам да ми жние,
само на край да ми седи!
Чула Мара, не ке д' иде.
А майкя й говореше:
- Иди, майко, иди, щерко,
господар е, Маро, срамота е!
Мара макя научила:
- Кат идете, Маро, на нивата,
да се хванеш, Маро, най-накрая,
най-накрая, Маро, у децата!
Често слагай ръкойките,
па се често не изправай,
турчин в очи не поглеждай!
Па отишли на нивата,
на поста се наредили.
Мара зажна най-накрая,
най-накрая у децата,
често слага ръкойките,
па се често не изправя,
турчин в очи не поглежда.
Кога беше закуската,
на всичките - сол и хлеба,
а на Мара - пресно млеко,
пресно млеко и бел симид.
Кога беше на ручоко,
на всичките - зелен бобец,
алтън Мара - зелен зелник.
Кога беше вечерята,
на всичките - зелен зелник,
а на Мара - рудо агне.
Кога беше на плащане,
сите моми - бели пари,
а на Мара - баш жълтици.
Кога беше изпращане,
сите моми изпратили,
алтън Мара там запрели
и на Мара си казали:
- Седи, Маро, алтън Маро,
ке ми седиш на чардаци,
ке ми гледаш през пармаци
и ке броиш ред жълтици!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012