* * *

Потурчена жътварка на Романя

Стефан си моми събира,
на жътва ще ги заведе.
Събра ги чети дванадесет
и ги на жътва заведе.
Тръгнали да си отиват,
Стефан си моми събира,
момите, още парите.
Осман на Стефан си думаше:
- Стефане, драгоманино,
от твоите чети дванадесет
Кера съм мома харесал,
хем жъне Кера, хем пее.
Ако ми Кера не дадеш,
по пътя ще те настигна,
четите ще ти разбия
и пак ще Кера да взема.
Чуди се Стефан и мае,
какво да прави, да стори.
Стефан на Кера думаше:
- Керо ле, мила чичова,
все си ме, Керо, слушала
и сега ще ме послушаш.
Черна съм дреха забравил
в Османови дворове,
върни се, Керо, вземи я.
Кера се е назад върнала,
на порти Кера почука,
Осман си порти отвори,
Кера за ръка улови,
в горни я соби заведе,
с двойни ключове заключи.
Конят си Осман възседна
и си на пазар отиде,
на Кера дрехи да купи.
Като си Кера пищеше,
цялото село ечеше;
като си врата дънеше,
цялото село кънтеше.
Османовата майчица,
тя си на Кера думаше:
- Я мълчи, Керо, не плачи,
и аз съм била българка,
и мен са така крали.
Аз ще ти, Керо, отворя,
ти да си, Керо, избягаш.
По малко в пътя да вървиш,
повече, Керо, да гледаш -
да не си срещнеш Осман,
че ще те Осман заколи.
Като си Кера излезе,
малко е в пътя вървяла
и си Осман срещнала.
Осман й глава отрязал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012