* * *

Потурчена жътварка на Романя

Бего, Муста бего, джанъм,
бего, Алил бего, бего, Алил бего,
секде ходил бего,
да си тера бего
лика, ем прилика
противе на него.
Та е ходил бего
Мелничко, Петричко,
в Серско, Демирсарско.
Нигде не си найде
противе на него,
лика и прилика.
Огговарат бего
двамина саймене:
- Бего, Муста бего,
бего, Алил бего,
на тебе противе
пусто Игуменец,
пусто Баделене,
Ката, кайлеш Ката,
Елкинята керка -
слънцето надгрева,
месечина надделева.
Отговори бего:
- Саймене, левене,
кой стройник да прата,
как Ката да вида?
Саймене говорат:
- Бего, Муста бего,
бего, Алил бего,
ке собереш, бего,
тежка ангария,
всички моми, бего,
моми и ергени,
от всичките села,
беки Ката дойде.
Па си прати бего
двамина саймене
пусто Игуменец,
пусто Баделене,
да си сбират бего
тежка ангария
и да идат бего
у Ката на конак,
Ката да закарат.
Еле си е хитра
Ката и разумна,
хитро се е Ката,
Ката, бре, сетила,
не е дошла Ката,
тук пратила Ката
незината снаха.
И ойдоха бего
в поле ангария,
да си жният бего,
бего ченицата.
И си ойде бего
моми да си види,
ни една мома бего
не е аресало,
туку аресало
Катината снаха.
На саймени вели,
вели, ем говори:
- Саймене, левене,
това ли е Ката?
Саймене говорат:
- Бего, Муста бего,
бего, Алил бего,
това не е Ката,
това - Катината,
Катината снаха.
Ката си е хитра,
хитра и разумна,
она си пратила
незината снаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012