* * *

Потурчена жътварка на Романя

Селиме, Селиме, Селим бег войвода,
много седби има, ченици, овезе,
аргате собира, седемдесе души,
моми и ергени и седем невести.
Откара й Селим на голема нива,
поста закарали, длъга, ем широка,
на не ручаа и па ки повторат,
поста не излева. Отдол иде Селим,
на аргате вели, вели, ем говори:
- Аргате, аргате, седемдесе души,
седемдесе души, моми и ергени,
моми и ергени, коя мен ке вземе?
Сите се сведоха, сите заплакаха.
Стоянка кармарка нито се е свела,
нито заплакала, крехко се смеяла,
тихо продумала на Селима бега:
- Селиме, Селиме, Селим бег войвода,
язе теб ке взема, ако ми направиш
от ружа кошуля, бел трендафил сахя.
Я Селим й вели: - Стоянко кърмарко,
язе теб ке взема, ако ми направиш
погача без вода, без вода да месиш,
без огън да я печиш. Я Стоянка вели:
- Селиме, Селиме, Селим бег войвода,
дека се е чуло, чуло и видело
погача без вода, без огън да се пече?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012