* * *

Потурчена жътварка на Романя

Рано Драгана ранила,
рано по село ходила,
сбирала много аргакье -
сто и петдесет сърпове,
още петдесет везваче.
Па ги заведе Драгана
на нойна нива голема.
Хванаха постекь широка,
та па запея Драгана
на дванайесе гласове,
на тринайесе часове.
Войвода по друм вървеше,
на добра коня яхаше,
та па Драгани говори:
- Не приляга ти, Драгано,
на тая нива голема
широка постекь да караш,
висока песен да пееш;
но ти прилега, Драгано,
на висок чардак да седиш,
па тънка свила да предеше,
жълти жълтици да нижеш,
на бело гърло да носиш!
А Драгана му говори:
- Не прилега ти, войводо,
на добра коня да яхаш,
но ти прилега, войводо,
на село свинар да бъдеш,
селските свине да пасеш!
А войвода й говори:
- Не залагай ме, Драгано,
по широките валози,
по дълбоките падини,
очите ще ти извърта,
на конец ще ги нанижа,
на калпак ще ги закача;
космите ще ти отрежа,
на върви ще ги усуча,
нозете ще си обуя,
като с тънки ремици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012