* * *

Потурчена жътварка на Романя

Пипиревка макя плете,
ситно плете, итро учи:
- Леле, керо, мила керо,
ке идете бела жътва,
на поста се наредете,
коя ка сте по-хубави,
по-хубави, по-маленки.
Тизе ми си най-маленка,
най-маленка, най-хубавка,
ти се хвани на опашка.
Па са ошли бела жътва,
на поста се наредили
коя ка са по-големи.
Пипиревка не послуша,
хвана ми се постаджика,
турчин в очи ми погледна.
Кога било на ручоко,
си аргатье - сола, хлеба,
Пипиревка - зелен зелник;
кога било на пладнина,
сите моми - зелен зелник,
Пипиревка - баш кокошка;
кога било на вечера,
сите моми - баш кокошка,
Пипиревка - рудо ягне;
кога било кренуванье,
си си моми кренуваа,
Пипиревка - в одаята,
в одаята при агата.
През пенджере назърнала,
на другачки говорила:
- Леле, дружки, мили дружки,
кога дома си идете,
на макя ми да кажете:
"Разболе се Пипиревка,
сърпо зглавье й тури'ме,
сос джубето я зави'ме..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012