* * *

Потурчена жътварка на Романя

Калинин вуйко, Калино,
той събра моми жътварки,
на Севдикьово да идат,
те турска жътва да жънат.
Жнали, Калино, как жнали,
Калино, до ден до пладне,
е га по ден по пладнина
ено агата де дойде,
той при Калина отиде.
Калина снопът вързеше,
турчин е сяда на снопа,
и на Калина думаше:
- Калино, бяла българко,
от де си тебе приляга,
ти турска жътва да жънеш,
свински цървули да носиш?
Тебе, Калино, приляга
бяла ханъмка да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти алтъне да нижеш.
Калина вуйко думаше;
- Кажи му, вуйко, кажи му,
да ми не седи на снопът,
да ми орати не прави,
че ми се смеят момите.
Я вуйко си й думаше:
- Мър, жъни, жъни, Калино,
турците така хортуват
и така седят на снопа.
Е га в събота вечерта,
всички си вземат парите,
Калини пари не дават.
Калина вуйко думаше:
- Речи му, вуйко, речи му,
да си ми даде парите.
- Калино, ти вуйковата,
я влези вътре, Калино,
парите да си поискаш.
Та кога вляла Калина,
те я турците хванаха,
та й дрехите свалиха,
та я ханъмка направиха,
та й ноктите вапцаа...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012