* * *

Потурчена жътварка на Романя

Сюлейман седи на снопа,
Сюлейман дума драгоман:
- Драгане, драгоманино,
мож ми ми Кера остави,
Кера ми чакъмджийката?
Драгоман дума Сюлейман:
- Постой, Сюлеймане, почакай,
да жънем и да пожънем,
да тръгнем да си отиваме,
аз ще ти Кера оставя,
Кера ми чакъмджийката.
Жънали и пожънали,
тръгнали да си отиват.
Драгоман дума Кера мо:
- Керо мо, мила байнова,
всеки път си ме слушала
и тоз път ще ме послушаш,
аз си абата забравих,
на дюкян, на Сюлейманов,
иди, Кере, вземи я.
Кера се назад повърна
и на дюкяна отиде.
Вън на вратата повика:
- Байно ле, бате Сюлеймане,
я ми абата ми дай,
абата, драгомановата.
Сюлейман дума Кера мо:
- Я влез, Кере, да я вземеш.
Кера във врата влезе,
Сюлейман врата затвори.
Кера се изясно провикна:
- Люх, Боже, бре, мил Боже,
нямам ли от нийде никого,
да дойде да, ме отърве
от тази вяра проклета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012