* * *

Потурчена жътварка на Романя

Тренко мренко, мрена рибо!
Поръчел е субашата,
субашата, Шамшир ага:
- Да ми дойдат вред момите,
да ми дойдат в Сяр на жътва,
да ми пожнаат току три дни,
току три дни ангария;
коя дойде, да ми дойде,
Тренка мренка да ми дойде!
Майка плела Тренка мренка,
ситно плела и учила:
- Мила Тренко, мила щерко,
ага идеш в Сяр на жътва,
не бели се, не църви се,
ниско жътва да си жниеш,
често слагай ръкойките,
та се често не изправяй,
турчин в очи да не гледаш,
сос каурин да не думаш -
турчин има клето сърце,
а каурин - вражки очи!
Да те, чедо, не загледа
субашата, Шамшир ага!
Отидоха в Сяр на жътва.
Ниско Тренка жътва жнала,
често ръкойки слагала,
често се не изправяла.
Субашата поминува,
поминува, заминува,
на кърмарка говореше:
- Та чия е тая мома,
що си толку ниско жние,
често слага ръкойките,
та се често не изправя?
Ага било довечера,
уготвили вечерята,
на всичките трахан-брахан,
а на Тренка - ориз пилаф;
на всичките зелен зелник,
а на Тренка - баш баница!
Ага било на пооду,
всекиму все бакшиш даде;
кому копче, кому гривне,
а на Тренка - златен пръстен!
Секой ми дома отиде,
Тренка мренка останала
в одаята, в шарената!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012