* * *

Потурчена жътварка на Романя

Посъбрал войвода, понабрал войвода,
гюзел бяло Раде ле, гюзел бяло Раде,
от три села моми, от четири момци,
жътва да му жънат, харман да му вършат.
Жънали, жънали до сръста планина,
седнали да ядат и вода да пият.
Войвода ги пита: - Девойки, девойки,
кувя жи приляга за царюм робиня,
за царюм робиня, за тенка гъркиня?
Всички долу ничат, дребни сълзи ронят;
гюзел бяла Рада, тя долу не ничи,
тя сълзи не рони, на войвода дума:
- Войвода, войвода, на мене приляга
за царюм робиня, за тенка гъркиня!
Че той я поведе, поведе, заведе
на тяхното село, на техния вилят.
Кога в двори влели, дворито разгрели,
кога в къщи влели, къщата разсветли.
Кадъна се чуди, чуди и се мае,
к'о да ги накара - дано погрозней.
Че га накарала на сръста планина
мляко да й бърка - дано погрознее.
Колко мляко бърка, дваж е побеляла,
дваж е побеляла, триж поцървеняла...
Кадъна се чуди, чуди и се мае,
к'о да ги накара - дано погрозней.
Че га накарала на сръста планина
хляб да й омеси - дано погрознее.
Колко хляб е пекла, догде се узнае,
та се обрисала - триж е побеляла...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012