Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Побеснял жених заръфал булката

Какъв е спомен станало
в едно село Еленско,
заради Коста Иванов
и Станка мома Ганева.
Те се двамата любили,
че ги двамата годяват...
Като са Коста сгодили,
право у тях си отива,
волове да си нахрани.
Тихо си Коста говори:
- Воловци, мои другари,
до сега самси ви хранех,
от сега нататък двамата,
снощи се ази посгодих.
Подир му е котка вървяла,
докат' си Коста издума,
тя се на Коста хвърлила
и го за лакът ухапа,
черни му кърви текнаха,
Коста ги бърже обърса,
право в къщи отиде,
никому нищо не каза,
че да не му се някой присмее,
присмее и подиграе,
от котката рана да видят.
Ах, че си Коста походи
тъкмо ми двайсе и два дена.
Решили сватба да правят,
дигнали сватба голяма.
Седнали, яли и пили,
и ги в черква завели.
Като ги попа венчава,
Коста на попа говори:
- По бърже, попе, венчавай,
венчавай, недовенчавай,
че ми се човек прияде!...
Попа на Коста придума:
- Не те ли, Коста, досрамя,
таз дума за думане ли е,
тука е черква, храм Божи?!
Че ги двамата венчали,
и са към къщи повели,
право в Костови завеждат.
Всичките хоро играли,
че са вкъщи седнали,
седнали, яли и пили.
Ах, че си млади отделят,
по стар обичай български.
Седели, що са седели,
седели, яли и пили,
наум им дошло за млади,
да идат да ги послушат.
Като на врата отишли,
врата е заключена,
че през прозореца надникват,
голямо чудо видели -
Коста си седнал седеше,
Станка си гърбом лежеше.
Като си Коста седеше,
в ръка си месо държеше
и го от края гризеше,
и като котка ръмжеше.
Като хората видели,
всичко си хора разбрали,
първо доктора викали,
доктора, още стражаря.
Всичко си доктор разбира,
и на сватбари думаше:
- Сватбари, стари сватове,
яжте ми, още пийте ми,
всичко ви вази на халал,
ала Коста бясен от котка -
я му куршума теглете,
за туй нищо не мислете!
Стражаря през прозореца,
през прозореца с пушка замеря.
Ах, че си Коста удари,
в челото между веждите,
пада ми Коста, умира...
Двама ги в един гроб заравят,
две майки в един глас заплакват.

 


Млада гвардия, Провадийско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011